The return of the Unicorn

Guess who's back (back again)

the unicorn is back tell a friend!Официално обявявам новия сезон за открит! След като вече имаме 1ви пост от Яна реших, че е време да отсрамим блога, че както каза Мила тънe в прах вече.
Лятото мина и замина и вчера си мислих как реално най-интересните неща ни се случват през лятото, но никой не пише за тях :D Не че има опасност някоя да забрави какво и се е случило това лято, но мисълта ми беше, че биха направили интересни постове спомените от летата...като се замисля втората половина от моето лято не е много за описване (мента и бира не е добра комбинация тя Мила ми каза, като цяло много неподходящи комбинации се откриха това лято ( кой помни онези 4 бутилки бяло вино щото аз не) и каквото се случи в бар Бар си остава в бар Бар.
Някои позитивни неща които искам да отбележа :
1. Взех КНИЖКА:
Понякога все още се сещам докато правя нещо друго (мия чиниите примерно или мета или гледам филм) и спирам каквото и да правя и гледам замечтано в далечината със сълзи на очите,защото просто още не мога да повярвам,че взех книжка от 1вия път, не че бях толкова трагична колкото очаквах (карам много по добре от онзи злопулучен картинг на Биби на 18ти рожден ден и примерно не съм сгазила нито една котка (ахем Бубе ахем)) примерно в даването на газ съм много добра в завоите не толкова за сеифти ризънс съм решила, че първите няколко години ще карам само направо ахахаха но просто се панирам много лесно и на последното си кормуване си бях казала, че това ми е генерална репетиция за изпита и естествено всичко се обърка: няколко пъти пуснах чистачките вместо мигача, няколко пъти забравих кое е ляво и дясно огасна ми колата етк на самия изпит обаче всичко беше ТИП ТОП (сега имам теория че съм си изхабила всичкия шибан късмет за годината за тоя изпит за това в Италия ВСИЧКО което можеше да се обърка се обърка)  Изпитващия ме накара да паркирам някъде в някъв квартал (така и не разбрах кой точно) и нали ми каза, че оценката ми е ДА my reaction was like

ДА е най-високата оценка която някога съм получавала благодаря ви благородни господине обърнах се и заподскачах към нас...след 10 минути неконтролируемо хилене по улиците осъзнах, че нямам никаква идея нито къде се намирам нито къде отивам (така е от както станах на 16 години...) за това се обадих на майка ми да я питам как да се прибера yeah bitch adulthood is where its at!  тя не можа много да ми помогне де защото не можах да опиша къде се намирам много добре ("Ми тука има един блок аз съм до един светофар") накрая обаче вградения ми GPS се обади и след 30 минутно ходене насам натам попаднах на спирка на 76 и се прибрах у нас по живо по здраво LIKE A BOSS  където се опитах да излъжа наще, че са ме скъсали обаче се оказа, че съм се усмихвала до уши още с влизането,a аз си мислих че изглеждам тъжна ама от толкова хилене ми се е схванало лицето и не съм си усещала изражението хахахах
Всичко това не означава, че мога да карам разбира се, каквото и да бях научила 100% съм го забравила до следващия път, когато се кача в кола...

2. Ходих на курсове по италиански:
всеки понеделник сряда и петък от 6:30 до 9:3. За съжаление 70% от времето на тея курсове прекарах в мислене на какво ще правя като си тръгна и рисуване на бухали в тетрадката ми:

Разбира се сега в Италия всичко това ми излиза през носа, след като единствените неща които мога да кажа са Си/Но/Грацие и Ио нон парло италиано....не е лесно с тия ограничени знания да си намериш къща да ви кажа...особено по телефона....сии дъ тинг хийр ис че никой не говори ангийски, не че са длъжни хората де но ШИТ дори еразмус срещата за еразмус студенти беше на италиански....като цяло е доста аукуърд. Това с разбирането на езика на тялото не се получава много....иди обясни че искаш да наемеш на някой къщата с договор за 9 месеца не 12....ПО ТЕЛЕФОНА...с езика на тялото...
3. Ходих в Брюксел:
За Брюксел знаят главно Мимето и Яна Кр, другитe могат и да не знаят, че съм ходила. Там бях доброволец във The 2nd Youth Convention on volunteering  yeeeaahhh boy volunteered the shit out of that thing до толкова, че нямах свободна минута за снимки даже хах не съм работила толкова през живота си дудес дори когато копахме бустана на село като по малки хахаха! Работихме от 8 до 22 и за 5 дни се смени времето от вятър на студ на дъжд на пек и после пак вятър...работата беше да построим целия конвеншън което се изразяваше в тежък физически труд под дъжда пренасяне на всякакви рампи и дъски и метални кубове хаха и въпреки всичко това пак беше супер мега хипер фън...това е защото срещнах някои уникални хора, които направиха дори пренасянето на тежести в дъжда забавно...

И ок може малко да преувеличавам не съм мъкнела тежести в дъжда всеки ден даже последните 2 дни бях в Бар Тийм-а към който всички се стремяха защото 1.бяхме в бара 2. бяхме в бара и 3. бяхме в бара хах нека да поясня в бара освен, че сервираш на клиентите алкохол можеш и на себе си да сервираш алкохол хаха имаш ънлимитед амоунт оф алкохол на разположение..грантед беше само бира и вино и нямаше спиритс ама трябва да сме КЛАСИ все пак цялото действие се развива пред вратите на Европейския Парламент хах! Та това беше много готино щото се запознавах с още повече хора не само доброволци имаше и доста кют гайс! които не бяха крийпс като в италия и говореха английскии имаше един който май работеше в парламента с един костюм и омг всеки път като дойдеше:

HOW YOU DOYIN 

о и си направих поне 3 саси гей френдс едни 2ма испанци единия единия беше дизайнер на обувки а другия правеше часовници и бяха толкова чарминг! и едни други 4ма американци имаше които работеха с нас зад бара и с 2ма от тях само обсъждахме кют гайс! А с другите 2ма една от вечерите бяхме на Секюрити дюти щото имаше концерт (DJ Chip i Ojos de Bruho)  и задачата ни беше да обикаляме периметъра в едни жилетки и да всяваме респект. О и имаше един друг Италианец който беше lovely просто той също дойде да ни помага в бара (всички искаха да работят там:Д) и не мога да повярвам, че единствения италианец който ми харесва живее в Белгия хах. Той работеше за един клуб в който ни беше последното парти което трябва да е най-якото парти на което съм ходила нз. То се състоя в едно като стара фабрика ли кво беше- бар, клуб и концертна зала етк епик беше главно заради концерта
Това бяха 3 ивента от лятото направо не знам как ще опиша всичките епик фейлове от както съм в Италия. С Дион отиваме за сладолед (хе хе) so I'll just leave this here:


И двете са доста точни и ясни и описателни за сегашната ситуация (and my life also)