ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ИНТЕРНАЦИОНАЛНИЯ СТУДЕНТ: ЗАПИСКИ ОТ СОФИЯ,ВИЕНА,ЙОНШЬОПИНГ,ЛОНДОН И ПИТСБЪРГ.

вторник, 10 януари 2012 г.

Със песни, със песни живота минава....

Забелязах, че много хора са попадали на блога случайно докато са гугълвали на Баба Койка безсмъртното парче за живота и песните и тъй като помня колко време ни отне на нас да го открием този съдбовен 1ви Януари го поствам специално за всички тях:



Толкова е отчайващо състоянието на блога.



Някой може и да забележи, че и аз не съм писала толкова много (въпреки че не ми се вярва да сте забелязали...) За това разбира се си има причина и тя е следната: аз най-много обичам да пиша в блога, когато имам нещо друго важно да правя. Примерно да уча или да си търся работа, тогава най-много пиша в блога, защото просто така ми е устроен мозъка! А в Италия само си клатя краката (освен когато не ги използвам да ходя на яки места като Венеция и тн)! Разбирате ли ме- не пиша в блога просто, защото имам прекалено много свободно време.- сложно устроен индивид съм аз- Anyway enough about how much you hoеs suck (see what I did there? double innuendo) let's talk about ME! Обявявам блога за мой пърсонал дневник докато някоя от вас не ме опровергае! Дални не съм ебати манипулатора...? Дали на никой не му пука.
Ениуей скъпо дневниче какво правя аз в момента- отбягвам задължения както винаги разбира се. Докато пиша това би трябвало да правя няколко други неща:
1. Да си пиша молбата до ле скуул да ми направят дубликат на загубената диплома
2. Да уча малко по италиански щото скоро ме чака тест за определяне на нивото (подозирам, че ако имаше в ниво -1 щяха да ме сложат, а може да съм толкова зле, че за мен да направят ниво -1!)
3. Да уча за изпита ми (бих казала да преговарям, но не знам нищо)
Въпреки че имам неща за правене много по-важни за бъдещето ми от това да пиша в един блог ,за който на никой не му пука аз си знам приоритетите (леле в това изречение колко много изпуснати запетайки има не е истина хах ама мн ме мързи да ги добавям сега така че сори!) Хорица толкова неща за Италия ми се иска да ви напиша ама нз от къде да започна просто- имах една много гениална идея, която просто щеше да ви blow- ne your silly little minds! Начи Дион Абаду има дневник райт? И разбира се едно 90% от нейните дневник писания са за мен! Та дъ сниики литъл бастард дат ай ем една сутрин се промъкнах тайничко и го отмъкнах..мухахаха...иуууу уат ем ай а криип??? не съм и откраднала дневника Джизъс! Помолих я най-любезно за дневника, като и обясних, че просто искам да пиша в блога за приключенията ни за да дразня приятелите си и тя, веднага се съгласи! Друг е въпроса, че файла с писанията на Дион остана в лаптопа ми, който пък остана в Болоня! Иначе щеше да е много яко, щяхме да си имаме Блогър-гост!
Сигурно се чудите уат ай ем ъп ту тия дни? Ей ся ще ви кажа уат ай ем ъп ту:



Те така!
Какво да ви кажа- живота ми е рап видео...хоус енд битчес енд кокаин енд шампейн- и това е само преди обяд! Хм може мааааааалко да преувеличавам......шампанско не е имало.
Като цяло не мога да се оплача от програмата ни с другите, намираме си какво да правим. Имахме няколко много силни вечери, в комплект с няколко не толкова силни сутрини...от типа повече никога няма да докосвам алкохол, много загубени неща: едни 10 лева, хубавата ми червена шапка, едната ми леща...достойнството ми и много спомени... Бяхме на малко селски туризъм в Студенстки Град и Горна Баня. В Студетски бяхме в един Наргиле бар и каквито сме социални собственика ни черпи един голям арабски десерт!



Не това не е някакъв евфемизъм! Ewww може ли да си мислите такива мърсотии! по скоро си беше плодова салата, абе направо си беше плодова салата. В Горна Баня бях, защото ми беше обещано евтино уиски и безплатно вино. До сега не бях пила в БГ автобус! Има си и причина де, въпреки че от Италия имам опит в пиенето по градския транспорт, и в цели три европейски столици съм пила в метрото: София, Брюксел и Лондон!- а после майка ми ми вика, че нямам никакви постижения! Въпреки всичко това- знаете го 260-най-раздрънкания автобус на целия балкански полуостров! Представете си как се крепи чаша вино при онея кратери през, които минава! "Ама Янаааа то що се разлива?!?!" хахаха Ние с Яна бяхме like

все пак сме интелигентни хора и си разработихме стратегия-ръката нагоре и на страни и като дойде спирка пиеш до дъно и така си изпихме винцето like a boss! Други интересни неща които правихме- ходихме на караоке с Киро и Мимето и само си затвърдих мнението, че ако не стане с правото поне ставам за певица, в началото с Киро бяхме мениджъри на Мимз после и бяхме групиис, после бек вокали накрая бек ъп денсърс! А предната вечер в същия състав+ Биби играхме джаги в 4 стаи и аз естестшено разбих ВСИЧКИ!
WHAT?
Коледа- ми какво да ви кажа за Коледа....много приятен празник като цяло но не и в ла каса де ла Божини.Мама по цял ден е над печката за яденета, които (тя си мисли) никой не оценява, аз се охарчих за подаръци които (наистина) никой не оценява, но от дъ плюс сайд баща ми тази година почти не се е сърдел и ни говореше и на бъдни вечер и на Коледа, което винаги е знак за едни успешни празници при нас! (Future Moni- ако четеш това постарай се празниците в твоето семейство да са по-весели! демек поръчай храна- по възможност суши...)
С какво друго мога да ви отегча? Не се сещам. Мисля да започна да си водя истински дневник, защото постоянно забравям какво ми се случва- да дори когато не съм пила!
Преди около 7/8 години пак бях почнала да си водя дневник и преди 4 години някъде го намерих детския си дневник и не ми стана мило и носталгично ами откъснах страниците и ги изгорих хахахахаххахаахахах не искам същото нещо да се случи пак. Да не говорим, че нищо интересно не ми се случва и най-много като съм стара и сбръчкана като седна да го чета ще се депресирам още повече колко скучни са ми били младините! ОСВЕН АКО не си фалшифицирам собствения дневник! Ако приемем, че паметта ми ще си остане същата, а и даже ще се влоши нищо чудно да си повярвам! И гледаш на 70 години Мони си чете дневника и вътре съм преписала Моби Дик хаха и седя и си мисля дамн бурни младини съм имала ловене на китове ала ала! Хмм ще го видим може и така да стане накрая.
Та така из приключенията (или липсата на такива) на Мони- може да очаквате скорошно включване, щото имам още неща, за които да мрънкам ама сега ме мързи да мисля така че отивам да досаждам на брат ми.....айде със песни!!!





ПС: Чак сега виждам, че целия този пост се е постнал от акаунта на Мимето хахаха нямам идея как е станало това! MINDFUCK!

2 коментара:

Yana каза...

О, Монииии, колко мил блог :) Направо го изконсумирах :)) Добре че е блога, защото ти почти никога не ми пишеш в скайп, не знам как намираш време за другите, за не за мен :(
Както говорим за дневник, имам 1 новина.. аз си започнах мой собствен блог, закрит е и само аз мога да го чета, затова не ми остава време да пиша в тоя блог. Но обещавам да пиша и тук, когато ми дойде музата за нещо по-... публично.

Moony каза...

Yana ama ti si mi pisala komentar! I love you for that nikoi ne mi pishe komentari veche! Radvam se che ti e haresal i o wooow tova naistina e novina private blog realno ti si imash virtualen dnevnik!!! predpolagam che chovek ima nujda ponqkoga da si kaje nqkoi neshta samo na sebe si i na nikoi drug :) no ne zabravqi za nashiq bloooog! also yanzzzz minaliq pyt kato si pisahme ti zachezna na nqkade :D vse ste zaeti s kafeto vie!