Heeeey Ladies :)

Ваканцията за мен е официално закрита, времето е дъждовно тук в северните географски ширини, леко хладно, в стаята ни на улица "Гробо" се чувства леко напрежение и мирише на разлистени страници от неотваряни учебници.

И след като добихте представа за нашата малка задушевна атмосфера в иначе просторната ни стая, в зелената двуетажна къща, в близост до световноизвестната фабрика за резачки "Husqvarna", мога да почна да обобщавам за впечатленията ми от това лято и малко от новите неща, които ме развълнуваха, когато се върнахме обратно в СВАРИЙЕ!

В момента съм си направила един чуден диетичен обяд, който ако щете вярвайте, ме засити ЧОК ЧОК!! Подробности са това, че сигурно вече клавиетурата ми е леко мазничка и сигурно има лек мирис на луканчица "Маджаров"


Тъ! ... Като се върнахме в България на 7ми юни, това лято, отидох най-напред в Чепеларе, за да видя докъде са стигнали баба ни и дядо ни с къщата, лакирах няколко врати в тъмно черешов цвят (спред баба ми) и се запознах с нашето кученце там :)

После като се върнах, отидох в познатата ни дискотека SUGAR и беше истински провал.. никога не съм скучала така в дискотека, но на рождения ми ден (Мила беше с национала по лагери) реших да дам още 1 шанс на SUGAR и отново беше ужасно тъпо... имаше на 1 сепаре до нас банда от зубъри (близо 20), всичките до 1 бяха с очила и девствени мустаци дори и момичетата, които носеха дънкови поли малко над глезена и памучни потници... с 2 думи - ПОРЕДНИЯ ПРОВАЛ...

Най-после ме огря гениалната идея- SUGAR не е моето място.. АЙ ДЖЪСТ DON'T BELONG THERE :D

И стана то, каквото стана, тъмните сили ме сграбчиха и нали знаете колко по-лесно се възприемат пороците.. човекът е създаден, за да греши.... Е... ще си го кажа.. намерих общ език с централния фолк клуб БИАД lolll :P Разрешавам ви да ме мразите и да ме храните и солите и подлучвате и каквото искате друго, но душата ми живее в тая дискотека, като изключим частта със салфетките, където буквално се погнусявам ако видя някой да ги вдиха от земята и да ги мята наново...

Друго интересно беше, че отидохме всички заедно на море, но не е нужно да ви разказвам с подробности по обясними причини :) Много ми беше хубаво с всички, дано догодина пак се организираме и да оцелим по-яко време :)

О.. ето тука идва един хайлайт, периода ми в болницата,... който сигурно беше едно от най-забавните неща, които ми се случиха това лято..никога не съм предполагала, че мгоа да се забавлявам така в БОЛНИЦА, братлета... На всичкото отгоре си преодолях страха от игли и дори вече ми липсва да ме боцкат ХАХАХА не бе шегувам се ( Я шучу - по русски, Шалим се - по српски , jag skojar - på svenska, жъст киддинг - по инглиш ххаха).

Нали ви бях казала, че се запознах с един приятел на Ицо- един Гаврил, с който се оказа, че ще се оперираме по същото време, а и още по-голямо съвпадение беше, че друг приятел на Ицо - Васко, беше на стаж в същата болница и той по това време, но в друго отделение и идваше почти всеки ден да ме вижда.
ИИИИИ ми беше много забавно, не съм скучала дори и 1 минута, постоянно бях в стаята на Гаврил и на неговия съкилийник (един хандбалист) и беше много яко, а през останалото време бях с моите съкилийнички (една супер яка женичка на 33, ама с нея си станахме като приятелки, дори ще й ходя на гости в Кюстендил когато реша някой ден :) и другата в стаята ни беше една супер отракана циганьорка дето ни разказваше само по колко бона правила на месец.. ама някакви такива 5-цифрени числа ни говореше и ние с жената само я слушахме и после като излезеше тя от стаята, се кикотехме :Р

После след като ме изписаха от болницата, бях изпаднала в някакви състояния.. беше ми много тежко, щото се бях скарала с нашите малко, по цял ден ревях и реших да замина пак за Чепеларе, за да не се застоявам в нас, щото така или иначе постоянно някой пускаше оферти да ходим на еди кой си бар или в еди кое си кафе, а изобщо не ми беше до тея неща след операцията.. Та заминах там, седях няколко дена и ми помина всичко... купих си много гримчета,пудрички и пилички, и сигурно 6 различни лака за нокти, като най-големия ми проблем беше с кой от всичките лакове да се лакирам най-напред :Р


После Ицо ме покани на неговата вила в едно село, някъде на 50км от Чепеларе и баба ми и дядо ми ме закараха дотам с куцото краченце :) И беше мнооооооого весело с момците, късно лягахме, те ставаха рано да карат байкове по някви чукари, а аз спах до 12-13, тъкмо когато те се връщаха потни и мръсни, аз си пиех кафето хаха
После по цял ден седяхме и си правихме разни глупости.. имам чувството, че не излязохме от тая къща ( по-скоро заради мене хаха), но една нощ решихме да се разходим малко до някаква горичка?! И аз нагоре с "Катериците" по едни кални чардаци хаха а там тъмно като в на Дорето дюкяна :D (съжалявам, но по-тъмно и страшно място не успях да измился ХААХХАХАХ )Чакайте да пусна някоя снимка, че разказа започна малко пуст да става.

И голям кеф беше с момците, после се върнах в София и на следващия ден Мила ми каза, че ще ходят на море с Гия и Лили в Созопол и тръгна тя пак, наща Яна с куция крак, kaто развързана, да се шири из България, случайно да не изпусне и тя някоя клюка отнякъде :) ИИИ пристигнахме на Черно море отново, времето беше уникално и дори хванахме малко тен, което аз много го мразя, щото никога не можеш да почернееш хубаво с тея гадни бански хахах СОЛАРИУМ ФТВ!!!

И на морето, много смях, много женски простотии :) По цял ден около басейнчето или на плажа, алкохолизирахме се, казвам ви хахах, щото тати беше скрил в апартамента някакви каси с бяло вино и джин ХАХАХА и ние го намерихме и дори 1 вечер Гаврил, моя другар дойде, много бяхме смешни с него :D ама да ви кажа вече накрая не ми пукаше кой ни гледа


Аз вече започвам да прохождам, така или иначе, и след като ми минат тея досадни изпити, пак тръгвам по мъже хахах Не бе.. шегувам се, пак със старите приятели ше си излизам - Сульо и Бин Ладен, а сега си имам и ново приятелче, едно по-малко момченце - ще го кръстя Килима, защото това е първото нещо, което ми дойде наум за прякор... (за справки на имената проверете във WC girls' private page ^^ )

И това беше общо взето моето лято.. много весело и оползотворено според мене от страна на FUNS и развлечения. От няколко дена сме си обратно в Шведско, но с Мила установихме, че все 1 не сме отсъствали дори и за ден, всичко е по-старому, не мога да се оплача за нищо. Радвам се, че си направих операцията поне, сега ще мога да почна да рехабилитирам и скоро ще играя баскетбол отново. :)

С Мила обаче, преди да стигнем до заветната ни цел - Хускварна, преминахме през много премеждия... нямаше къде да спим в Копелехаген, защото, моля ти се, мотелът пазел празни легла само до 10 вечерта, а дори и да имаш платена резервация, след 10 никой вече не ти гарантирал местата и са ни дали леглата сигурно на някакви помиярки, които са дошли в 9 и 58!!!

С Мила изкарахме най-ужасната и мъчителна нощ на Копелехагенското летище.. на 1 метална пейка, на която дори не можеш да се опънещ, защото имаше метални облегалки за ръце навсякъде, а да не говорим как ни измръзнаха гъзовете.. спала съм сигурно 45 минути накуп, а такъв студ беше,. АХХАХА мамата си трака, тая нощ едва ли ще я забравя някога... сутринта чак в 10 и 30 ни дойде влака и към 14 пристигнахме в любимата ни квартира, с Мила само се изкъпахме и сме спали до 7-8 вечерта без да се събуждаме, а дори не бяхме яли е така..

Но нали ни знаете с Мила, оправни и усмихнати, продължаваме напред, нищо не може да ни се опълчи :)

Целувам ви и ви прегръщам, мамини те!!!

Яна С Банана (както ми вика Гаврил ХАХА)