Размисли и страсти с Хризантема и Гладиола

Исках да пимпна малко блога ни , че с тея иконки отстрани сме малко като лексикона в 4ти клас, че и по зле Powerpuff Unicorns бате-ще умра! Но се оказа, че съм html инвалид така че си оставаме с лексикон визията.  Мога да сменя темплейта кажете ако искате.

Мислех си също за идеята на блога преди 3 години като го започнахме,че беше хубава. Нови места-държави-континенти, хора, проблеми,  всеки имаше потенциала за интересни истории жалко, че повечето не ги разказахте. Главната ни цел доколкото си спомням беше улесенение на комуникацията, кийп ин тъч един вид да поддържаме връзка. А колко връзки се прекъснаха и пак завързаха от както завършихме училище. Чудя се дали беше неизбежно - все пак 8 момичета-приятелки или можеше да победим стереотипа? Айде до тук с Искрено и Лично, както казва моето лайф гуру Големия Лебовски

Реално това което се получава обаче е, че само аз си пиша в блога и си разказвам историиките на себе си, което е ал куул ама аз си ги знам моите историики и така един вид поддържам връзка със себе си- едно леко шизофренично се получава. Което не е твърде лошо ай гес. Хубаво да си ин тъч с вътрешното Аз и най-вече да имаш реална представа за себе си , ако я нямаш почваш прекалено много да си вярваш и да си решиш, че си много готин. Реално тази опасност напълно я елиминирам. Не е лошо да си самоосъзнат в тоя свят.
Чета 1вите постове и се чудя аз преди 2 години перманентно на гъби ли съм била или какво?  А за нещата от Чарли да не говорим. Там половината звучим не напушени ами не знам...яко брейн демидж! Големи доркс бяхме в училище то не са комикси за Яна как мие черната дъска, как никои не ходише с Биби до лафката, как Галя Димитрова ме преследваше, аферата Бойкович вскичко е там :Д Междудругото започвам една кампания за дигитализиране на спомените ми  и вече съм сканирала някои неща от Чарли утре ще ги постна да гледате сеир и да се радвате, че вече не сте на 15....