И спахме ние на летището... то какво спане... на гадните железни пейки, някъде 40 минути спах накуп за цялата нощ. Освен това до нас имаше една странна дама, африканка, която пееше някакви госпел песни. Задниците ни замръзнаха, а аз не можех да си намеря място, защото бях с шината, два пъти едвам успях да се дотътря до тоалетната... и просто беше АД....
Тази Коледа също трябваше да спим на Каструп, но вече така се бяхме обиграли с Мила! Още като пристигнахме на летището, качихме се по 1 ескалаторче и горе на второто ниво има ПАРКЕТ и е по-топло и по-тихо, защото на това ниво не минават пристигащи или излитащи, а намират подлон такива като нас, които трябва да чакат за ранните полети.
Та, си бяхме свалили един филм от предния ден, за да го гледаме, ама пък той се оказа адски дълъг и батериите и на двата лаптопа паднаха, до ден днешен не сме го доизгледали... Но беше много смешно. Качваме се горе, аз си сложих куфара на земята, постелих си якето на него, а под мене някакво спосание и си легнах и задрямах АХАХХА. После гледахме филма, после отворихме трапезата, някакви сандвичи си бяхме направили, после белихме мандарини и то се размириса АХХАа абе лудница беше, ама ни никой не му прави впечатление, защото всички около нас бяха в това положение.
И днес ми се падна честта да търся билети от Йкпг до Каструп. Полета ни оттам е в 07:00, а няма нощни влакове. И затова реших да взема възможно най-късния влак до Каструп, който пристига в 24:00, което значи, че ще трябва да се въргаляме по тоя гаден паркет само 5 часа. А и този път сме си измислили програма, за да не скучаем: Ще си изтегилм филм, ще си купим храна, ще си носим зимните якета на ръка, дори и да е топло през деня, за да ги използваме като възглавници АХАХ
Но както и да е, връщаме се в БГ на 11 юни. Нямам търпение вече, защото имам толкова много неща да върша това лято :)
След малко трябва да тръгвам, защото ще ходя при един чичо да си избирам наколенка, с която да играя догодина.
Oу, и между другото! сънувах най-ужасния сън на света. Как тоя шведа, който харесвам в момента се ЖЕНИ за една от моите съотборнички, която не мога да понасям. Тя е с една много дълга, ужасно дълга коса, набита фигура и е леко мустаката, но иначе отдалече изглежда приятна. Но никак не ми се нрави характера й... доста лицемерничка и проста :) Та съня беше нещо от сорта, че аз тъкмо ревях как може той да се ожени точно за тая от моя отбор, когато изведнъж я виждам до мене на улицата, да се упражнява за сватбата. Защото мечтаела да се появи по много оригинален начин на олтара, за да говорят за нея с години напред: Караше 1 колело без ръце, а зад нея 2 малки шаферки я следваха.И СЕ МИСЛЕШЕ ЗА ТОЛКОВА ГОТИНАААААААААААААААА!!
И я питам: "Какво правиш тука" и тя ми вика: "ами нищо" (Не искаше да ми каже, че ше се жени за него, всъщност те го пазеха в тайна, въпреки че всички знаеха).
И така ... събудих се много ядосана.
А и в момента съм ядосана. Върнах се от срещата с чичото, който не беше никакъв чичо, а много симпатичен младеж, само дето ме издразни, защото ме питаше прекалено много въпроси. Или може би ме издразни, защото не бях в добро настроение. Ама като за начало не обичам физиотерапевти. И всякакви рехабилитатори. А ортопези най-малко!и ми напомня за коляното ми! Даде ми да меря някаква наколенка, която е ГОЛЯМА! не си представям да мога да тичам с половин кило плат около коляното си! Изразно казано. Искам нещо ЕЛЕГАНТНО и ненабиващо се на очи, което да върши същата работа.... ше взема аз сама да си я ошия тая наколенка, че тея доктори май не разбират аз точно какво искам!
Аре със здраве! И си пазете коленцата!
Поцелуййй
1 коментара:
hahah mn mi haresva che synq ti e pridrujen s tazi taka simpatichna iliustraciq!
Публикуване на коментар