Тотално вдъхновена

Това е цитат от легендарния Гошо от почивка... ПОКЛОН!

Ето ме отново. Както Мони прави, ще разкажа с 1 изречение какво се случи днес до този момент: Станахме рано със сестричето и отидохме в университета да учим с нашата Грузинка - Хубавинка (Нино). Викам ѝ хубавинка, защото като кажа грузинка и някой да не си помисли, че тя е грозна, напротив, много красиво момиче :))
Беше много смешно сутринта, щото бързахме за автобуса и Мила ми каза, че няма да ме чака и излиза, а аз нито си бях обула обувките, не си бях оправила чантата, нито си бях облякла якето, а да не говорим, че на плота в кухнята си бях наредила продуктите, за да си направя сандвич. И не можете да си представите, Мила отиде в стаята за 1 секунда да си вземе нещо, през това време аз за 20 секунди си направих сандвича, обух се и бях готова да залючвам стаята :D

Tрябваше да ѝ видите изражението, когато ме видя готова, а после в университета, когато си извадих сандвича да си го ям, тя не можеше да повярва, че съм успяла и сандвич да си направя за толкова малко време

Да ви кажа честно, в последните седмици нищо интересно не се е случвало.. особено откакто Алекс си замина... не че той допринасяше основното развлечение в живота ми, но просто тотално съм се отчаяла от всякакви закачки и лигавщини. Поне докато той беше тук, не обръщах внимание на такива глупости...
В този ред на мисли ще ви разкажа кого видях донякъде случайно преди няколко дена. Дейвид от шведския отбор, онзи, който преди 4 години беше в България с националния си отбор и аз му бях гид. Видяхме се в залата, защото трябваше да седя на съдийската маса и да сменям фаловете и резултата на електронното табло, а той играеше мач. И въпреки, че не знаех, че той играе в тоя отбор, все пак си мисля, че срещата ни беше неизбежна, просто защото ходя да гледам почти всички мачове на мъжкия ни отбор и така или иначе щях да се засека с него. Но свъщност мога и да благодаря на нашия обичен треньор СтЙефан (както с Мила му казваме... а и всичките шведки от отбора ни хахах), защото същия ден в същия час имахме тернировка във фитнеса, а той ме помоли МЕН да изпусна тренировката и да отида да помагам на съдийската маса.
И тъъъй.. та както и да е.. същия този Дейвид (Довид, прозиесено на шведски), ми поздрави, когато ме видя да влизам в залата, а после след мача дойде при мен да си говорим, защото така или иначе не се виждаме всеки ден. А тук искам да отбележа, че той е един от най-известните баскетболисти в Швеция в тоя момент. Няма човек от баскетболното общество, който да не знае кой е той. И представете си, след мача, потния Дейвид се отправя директно към своята стара приятелка - Яна. Резултатът: All eyes on us <<<<>>>> И още по-интересни бяхме, защото той ми говореше на шведски, а аз му отговарях на английски (нещо нечувано и невиждано за шведските сетива)
И така нататък... снощи бяхме на парЧи послучай рождения ден на нашия верен приятел Сашко от ВелТ. Беше много приятно както винаги, шведи, които седят и си чоплят телефоните и в другия край на стаята сме се събрали българите на нашето "сепаре" и се надвикваме и заливаме от смях :))
И за да не стават недоразумения, искам да спомена, че има един швед от тази 8 милионна нация, който носи бългърско сърце. Това е гаджето на нашата колежка Цвети (от Сандански). Той е душичка и половина. Вчера понеже аз предложих на Сашо да го подстрижем със Цвети и той ни слушаше и явно цяла вечер е чакал момента, в който да предизвика Сашо с един стол в банята и една ножица... Майчице.. не знаете как безсърдечно режеше от косицата на Сашко, а той милия стои и нищо не казва :)))

После същия този швед, Виктор се казва, искаше явно да провери какъв цвят са ми очите и ми хвана главата здраво и ми разтвори окото ХАХАХАХА беше толкова смешно, аз се спуках от смях. Абе, голяма веселба си беше :))) Ама сега трябва да се захващаме с учене. Пожелайде ни успех, изпитите са ни след по-малко от седмица :)))

целувкииии