"Само истинските хвърчила летят срещу вятъра"

Това пишеше на плочката на герданчето на една от моите съотборнички. Беше ѝ подарено от родителите ѝ и на мен много ми хареса.
По случая намерих един много хубав сайт (за ваша жалост на шведски), но така или иначе ако решите да вземете някоя идея оттам, винаги можете да се обърнете към мен, Мила, или някое ваше шведско гадже (ако имате такова хахах).
Та в този сайт има много интересни неща, дават ти как да си изработиш хвърчила, балони, от онези вятърните мелници, които приличат на цветя и се забучват в саксиите на бабите ви :) Също така има специални конци, игли, платове и основи, с които се изработват всичките тези неща, но ние, бедните българи, нямаме пари и време да издирваме тея неща и можем да използваме подръчни материали (старите килоти на баба ни, конци за 50ст макаричка, наелонови торбички и прочие ахха)<







Та, да разкажа малко за днешния ден: Имахме шведски, мисля, че не всички знаят, но с Мила почнахме да ходим на много интензивен курс по шведски, защото искаме да го научим най-после! Този курс е по 4 часа всеки делничен ден. Групата ни е най-вече от бабички и дядовци, като половината говорят руски, другата половина персийски, а ние с Мила и Нино (нашата грузинка-хубавинка) сме най-свежите и красиви същества в класната стая. ХАХА, шегувам се, ама всъщност като се замисля е така хахаха, е, има там един испанец, който е от университета ни и идва в нашата група, но пък забелязахме, че зъбите му са ЖЪЛТИ ????? Така че той не се брои за свеж и красив :))))



И за да не говоря прекалено много за курса по шведски, ще спра дотук и ще продължа, че след като свършихме с курса, отидохме до магазина и си купихме разни неща за вкъщи. Предимно ХРАНА и тоалетна хартия. Тоя път не си купихме Серла, щото не беше на промоция, ама си купихме една също така мека и деликатна (дано някой не яде докато чете тоя пост, моите извинения!)


А като заговорих за Серла, се сетих за Пикла, не знам по каква причина. А като заговорих за това, се сетих вчера спонтанността на Мила как ме разсмя! Щото приципно Мила не е най-вярътничевия, спонтанен, преливащ от емоции човек :) Та когато един привидно спокоен и сигурен в мислите си човек, направи нещо СВЕТКАВИЧНО и НЕОЧАКВАНО, ти се повишава пулса с минимум 20 удара в минута, А ИМЕННО случката вчера беше, че бяхме в автобуса и аз я питам:
На тая спирка ли ше слизаме, или на другата
Мила: На другата
и приближаваме спирката и аз:
На другата или на тая?
Мила: На другата, на другата!
Автобусът отваря вратите и аз виждам, че тази спирка е по-подходяща и казвам:
Айде на тая спирка
Мила: Не, не! На другата

и аз тъкмо да кажа "Добре" и

Мила: ААА, НЕ, СЛИЗАЙ БЪРЗО НА ТАЯ!!
и ме избута, а вратата се затваряше вече, не знам как изскочихме от автобуса ахха
ето за това ви говоря, спонтанността...

И така нататък... днес искам да се похваля какво си сготвихме. Първото беше супер диетично и хранително, моята любима салата в момента: Цезар

Една айсберг салатка

Крутоните, които се правят от 4 малки нарязани филийки стар хляб (ние имахме само НОВ, но става МУЦКА с какъвто и да е)

После крутоните се запичат на тиган без мазнина, слага се малко чесън на прах, подправка за пица или пиле и като се позапекат се слага малко зехтин. След това се добавят в салатата. Също изстисквате сока на един лимон и го добавяте там.

А за месце има 1 консерва с риба тон, кото отделяме мазнината от консервата, хубавичко я изстискваме и Voilà!!

Ето какво се получи:

О, има и още 1 подправка, но едва ли ще я намерите в магазините, а и едва ли много хора подозират за нея. Казва се ЛЮБОВ :) и питайте Мили, аз готвя винаги с 250 грама любов. Турям любов на поразия, дори понякога с риск да прелюбовя яденето хаха (изключително се забавлявам от собствените си глупости :) )

Другото нещо, което си направихме бяха Кокосови сладки :)))


Станаха уникални, направо ти прелива душичката като изядеш една такава кокоска.... Божествено.. За втори път ги правим, първият беше провал, защото ги сложихме да се пекат на фолио, а не на хартия за печене и те залепнаха много гадно... Не питайте как сме смукали сладките от фолиото, защото бяха вкусни и ни боляха сърцата да ги изхвърлим в кофата хахаха и си смукахме братче, аз тоя ден съм погълнала бая алуминий... дори не знам дали е полезно.... Ради да каже дали е полезно да се яде алуминиево фолио хахаххах (въпреки че не съм сигурна дали трябва да си учен, за да знаеш отговора на този въпрос... но как ще да е)

Аз ще си лягам, че утре ше ми се разкаже играта... тоест след 5 часа и 47 минути трябва да отворя отново красивите си клепачи и да започна да се оправям за СВЕНСКА!!

Поздрав най-сърдечен, твой приятел вечен: